Старобългарски речник
ꙁаконодань 
ꙁаконодань -ꙗ ср Установяване на закони и норми; законодателство на стꙑѩ твоѩ аплꙑ. ꙇꙁлѣлъ ес. проповѣдат отъпѹщене дръжѧщмъ. ꙇ дръжмꙑмъ. бжемь твомь ꙁаконоданемь СЕ 64b 11 Изч СЕ ꙁаконодане Нвб Срв законодавие остар ВА Дюв РБЕ ЕтБАН