Старобългарски речник
ꙁаколень 
ꙁаколень -ꙗ ср Заколение, заколване, принасяне на кръвна жертва вьмѣншѩ нꙑ ѣко овъцѩ на ꙁаколенье СП 43.23 мⷧ҇о на ꙁакол҄ене СЕ 15а 24 акꙑ овьꙙ на ꙁаколен веденъ бꙑстъ С 434.25 Срв. С437.1—2 С481.6 тѹ авьлъ пожъренꙑ прѣжде ... пастѹхъ хрстосовъ. пастѹховъ обраꙁъ бꙑвꙿ. неправьднѹѹмѹ ꙁаколеню С 460.15 Изч СП СЕ С Гр σφαγή ϑυσία ꙁаколен Нвб заколение книж ОА ВА НТ Бот ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР