Старобългарски речник
ꙁаклѧт
ꙁаклѧт
-ꙁакльнѫ
-ꙁакльнеш
св
Закълна някого, помоля го в името на нещо
въ продлъжен пршъдъ рѣ. ꙁаклꙙ да повѣстъ мѹ о себѣ
С
294.25
Изч
С
Гр
ὁρκίζω. ¨
Нвб
закълна, закльна
остар
Дюв
НГер
Срв
закълна
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
АР
РБЕ
ЕтБАН
БТР
