Старобългарски речник
ꙁаклют 
ꙁаклют -ꙁаклюѫ -ꙁаклюш св 1. Заключа, затворя, залостя дѣѣш рее отье повел сьмрьт послѹшат мене. дѣѣш рее повел да  вратъ ꙁаклютъ С 309.21  малꙑ ѹвръꙁъ  вдѣвь ѭ мнѣаше мььтѹ бꙑт.  прѣкрьствъ себе ꙁатворвъ ꙁаклю двьр С 515.14—15 Образно. въ стінѫ же глѭ вамъ. ѣко мъногъ въдовцѧ бѣшѧ въ дьн лінъ въ ꙁл. егда ꙁаклю сѧ нбо. тр лѣта  шесть мцѣ. ѣко бъс. гладъ веле по въсе ꙁем А Лк 4.25 СК ꙁаклюенъ κεκλεισμένος Затворен, заключен їѡсфе ... не сътѫж мар. бес порока съсѫдъ ... беꙁ невѣстьства дѣвца ... ꙁаклюенъ градъ С 243.7 съпастелю ... бꙑвшѹ прьвородьцѹ въ мрьтвꙑхъ  вь ꙁаклюенꙑѧ двьр вьлѣꙁъшꙋ къ ѹенкомъ свомъ С 498.25 Преградя, затворя. толко мъ одолѣ. ꙗкоже не тъьѭ ꙁаклют мъ вьсь въходъ въ гръьскѫ ꙁемьѭ. вънъ прѣдѣлъ свохъ С 566.25—26 блаженꙑ патрк еппъ ... тѫжааше же бол. ꙗкоже дноѭ отълѫвъ себе.  ꙁаклювъ въ пѹстꙑн нкаможе нколже ꙁ неѧ ꙁлаꙁвъ С 561.17 2. Поставя някого в затвор, затворя ꙇродъ ... ꙁаклю ꙇоана вь тьмьнц З Лк 3.20 ꙁаклют сѧ З А СК С Гр ἀποκλείω κλείω κατακλείω προσρήγνυμι Нвб заключа [се] ОА ВА НТ АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН ДА заклича, закличам диал ДА