Старобългарски речник
ꙁакалат 
ꙁакалат -ꙁакалаѭ -ꙁакалаш несв Заколвам ꙇ самъ хъ бъ нашъ. радѹетъ сѧ съ стꙑм аћлꙑ его. ꙁакалаѩ тебѣ телець ѹптѣнꙑ СЕ 90b 20—21 ꙇюдѣі же съвѧꙁаѭште агнець ꙁакалахѫ К 13b 14 Срв. С450.21—22 ꙗко  каменію ꙁакалаѭште вꙑ сънѣдате С 116.8 сокаѧ стѣшꙙ васъ сѫтъ. же сѫтъ раб ловѣьст. ꙗко въ дворѣхъ ꙁакалаѭтъ стѣ на сънѣден ловѣкомъ. а не бѣсомъ С 116.4  акꙑ агнъцъ. благо овьꙙ ꙁъломъ сокаꙗмъ отъдано ꙁакалатъ сꙙ С 437.3—4 ꙁакалат сѧ Изч СЕ К С Гр ϑύω ϑύω ἐν σφαγῇ σφάττω Нвб закалам диал Дюв НГер МлБТР ДА Срв заколвам ОА ВА НТ АК НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ заклавам диал Дюв заколям диал ОА РБЕ заколювам диал МлБТР