Старобългарски речник
ꙁамъ 
ꙁамъ -а м въ ꙁамъ дат [даꙗт] χράω, δανείζω Заемам някому нещо, давам на заем ꙇ аште въ ꙁамъ даате отъ нхъже аате въспрѩт. каѣ вамъ хвала естъ. ꙇбо  грѣшънкомъ въ ꙁамъ даѭтъ М Лк 6.34 З А СК дрѹже даждъ м въ ꙁамъ тр хлѣбꙑ М Лк 11.5 З А СК ї не вдѣхъ праведьнка оставлена. н сѣмен его просѩща хлѣба. весь день млѹетъ. і ꙁаемъ даетъ праведьнꙑ  сѣмѩ его вь блі бѫдетъ СП 36.26  млѹѧ ншта въ ꙁамъ датъ богѹ С 123.14 давъ ꙁамъ δανειστής Този, който е дал на заем дъва дльжнка бѣаста. давъшꙋ ꙁамꙿ нѣкомѹ С 393.20 въ ꙁамъ въꙁѧт δανείζομαι Взема в заем  хотщаго ѹ тебе въ ꙁаімъ въꙁт не въꙁврат СК Мт 5.42 М З А СК СП С ꙁамъ ꙁаімъ Нвб заим остар Дюв заем ОА ВА НТ Бот АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН ДА