Старобългарски речник
ꙁаꙁьрѣт 
ꙁаꙁьрѣт -ꙁаꙁьрѭ -ꙁаꙁьрш несв св Укорявам, порицавам, сърдя се ꙇ вдѣвъше еднꙑ отъ ѹенкъ его. нестма рѫкама. с рѣь не ѹмьвена ѣдѫштѧ хлѣбꙑ ꙁаꙁьрѣахѫ М Мк 7.2 З многоцѣнно мѵро на гръдѫѭ мѹ главѫ вдѣ лѣмо.  ꙿтѫшт женѣ ꙁаꙁьрꙙ вьпꙗше. въскѫѭ пагꙋба с сего мѵра С 425.19 анѳупатъ рее. тьмномъ словомъ хѹлш мьнꙙ ꙁаꙁьрѣт С 104.10 ꙁаꙁьрѣт глаголъ кого ἐπιλαμβάνομαι ῥήματός τινος Хвана се за думата на някого онъ же рее къ нмъ. въꙁдадте ѹбо ѣже сѫтъ кесарева кесарев.  ѣже сѫтъ бжѣ бв. ꙇ не могѫ ꙁаꙁьрѣт глѣ его прѣдъ лѭдьм (!)  двьше сѧ о отъвѣтѣ его ѹмлъашѧ М Лк 20.26 Изч М З С Гр μέμφομαι καταγιγνώσκω λανϑάνω Нвб зазра ОА ВА РБЕ