Старобългарски речник
ꙁаꙁрат 
ꙁаꙁрат -ꙁаꙁраѭ -ꙁаꙁраш несв Укорявам, упреквам, обвинявам нъ штѫтъ. есо ц не нѹдм сам прходꙙтъ на жрътвѫ. да тѣхъ л рад вьсѣмъ крьстꙗномъ ꙁаꙁрате С 127.21 Изч С Гр καταγιγνώσκω Нвб зазирам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН РРОДД ДА