Старобългарски речник
ꙁадѹшт сѧ 
ꙁадѹшт сѧ -ꙁадѹшѫ сѧ -ꙁадѹшщ сѧ св Остана без дъх, задуша се  не обрѣтъ кѫдѹ съвратт сꙙ къ пештерѣ. не могꙑ же грꙙст. паде ꙁадѹшвъ сꙙ С 289.20 Изч С Гр ὀλιγοψυχέω Нвб задуша [се] ОА ВА Бот АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН ДА