Старобългарски речник
ꙁадльжт 
ꙁадльжт -ꙁадльжѫ -ꙁадльжш св Продължа на хрібьтѣ моемь коваахѫ грѣшьнц. ꙁадлъжшѩ беꙁаконне свое СП 128.3 Изч СП Гр μακρύνω ꙁадлъжт Нвб Срв [про]дължа, [у]дължа