Старобългарски речник
ꙁад 
ꙁад нареч 1. Отзад, зад нещо ꙇ ставъш ꙁад пр ногѹ его. плаѫшт сѧ наѧтъ мот ноѕѣ его слъꙁам М Лк 7.38 З.Срв. С 391.10  не дрьꙁнѫвъш акꙑ беꙁ лца прѣдь лцемъ стат ... нъ ꙁад крѭшт сꙙ С 394.26 блаженꙑ же кодратъ ꙁад ꙁа вьсѣм стоѧ С 99.9 2. Назад, в посока зад нещо тѣмже ꙁад повръже вьсѫ пеаль. да не брѣмене тꙙжъка ностъ по ꙁаконѹ С 547.10 М З А СК С Гр ὀπίσω ὄπισϑεν ꙁаді Нвб зади диал ВА ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН ДА Срв зад ОА ВА НТ АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ДА заде диал ВА РБЕ