Старобългарски речник
ꙁаградт 
ꙁаградт -ꙁаграждѫ -ꙁаградш св Заградя, препреча таже гда сꙙ сьсѣде млѣко  осꙑрѣ. ꙁаградтъ пѫть сьсѹ С 312.7 ꙁаград ѹста плѣжѫштїхъ ꙗкоже тꙑ свомъ прѣꙁорьствомъ прѣлож въ аполона С 1.7 ꙗко сътвор ѹдеса о рабѣ свомъ данлѣ ꙁаград ѹста львов С 158.9 Изч С Гр ἐμφράσσω Нвб заградя, заграждам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА Срв Заградена ливада МИ Заградена нива МИ ЙЗ,МИПир Заграденкото МИ Заградна МИ ГХ,МИМ