Старобългарски речник
ꙁагладт 
ꙁагладт -ꙁаглаждѫ -ꙁагладш св Изтрия, залича тъ рабꙑ нꙑ сѫштꙙ грѣхѹ. свободь авлъ. ꙁагладвъ наше рѫкоѱань С 480.2 да  рѫкоѱань грѣхъ нашхъ ꙁагладтъ С 483.5 Образно. ꙁаглад кроплꙗм слъꙁъ. напсане ꙁълꙑ жꙁн С 390.17 Изч С Гр ἐξαλείφω ἀπαλείφω Нвб загладя ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР ДА