Старобългарски речник
ꙁавора
ꙁавора
-ꙑ
ж
Резе, мандало, лост за затваряне на врата
ѡ гласа сло адъ спровръгъш. врата мѣдьна сътръш. ꙁаворꙑ желѣꙁнꙑ съломьш
С
317.8—9
гда вььтенꙑ съ мрьтвьц хотѣаше ѹмрьтвт кѹстодѭ. гда ꙗвь сꙙ немоштьнъ сътрълъ сьмрьтьнꙑѧ ꙁаворꙑ
С
473.1—2
Изч
С
Гр
μοχλός
Нвб
Срв
заворка
диал
НГер
ЕтМл
МлБТР
РБЕ
заворня
диал
МлБТР
РБЕ
завория
диал
НГер
заворец
м
диал
ДА