Старобългарски речник
ꙁавстьнкъ 
ꙁавстьнкъ -а м Завистник, завистлив човек млъа же вьсе лѣто не глаголꙙ н къ комѹже нъсоже. ꙗкоже ꙁавстьнкомъ молтвьнкомъ бꙑт глагол҄ѫштемъ С 276.29 Изч С Гр σκώπτης Нвб завистник ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР ДА