Старобългарски речник
ꙁавсть
ꙁавсть
-
ж
Завист
вѣдѣаше бо ѣко ꙁавст рад прѣдашꙙ
М
Мт 27.18
З,
А, СК. Срв.Мк 15.10
М
З
да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть. ръвене
СЕ
91b 14
їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ свар прѣльст
С
400.20
нѣкотор ꙁавстѭ пострѣкам. ѧꙁꙑъна блꙙдьнка нарцаѭ
С
276.25
ꙁавсть мѣѭще
οἱ φϑονούμενοι
Тези, на които завиждат
тъгда он акꙑ остънꙑ бодом ꙁѫбꙑ скръжьтаахѫ. хвалꙑ бо ꙁавсть мѣѭштмъ. орѫж ꙁавдꙙштмъ сѫтъ
С
403.5
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
φϑόνος
ζῆλος
κακία
ἐπιορκία
οἱ φϑονεροί
Нвб
завист
ОА
ВА
НТ
Бот
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
РБЕ
ЕтБАН
БТР
ДА