Старобългарски речник
ꙁабꙑт 
ꙁабꙑт -ꙁабѫдѫ -ꙁабѫдеш св 1. Забравя, пропусна да направя нещо ꙇ ꙁабꙑшѧ вьꙁѧт хлѣбꙑ. ꙇ раꙁвѣ едного хлѣба не мѣахѫ съ собоѭ въ корабл М Мк 8.14 З. Срв.Мт 16.5 М З 2. Изоставя, предам на забрава, забравя не пѧть л птцъ вѣнтъ сѧ пѣнѧѕема дъвѣма. ꙇ н една отъ нхъ нѣстъ ꙁабьвена прѣдъ бмъ М Лк 12.6 З А Б въ оправъданхъ твоїхъ поѹѫ сѩ. не ꙁабѫдѫ словесъ твоіхъ СП 118.16 вждь съмѣрене мое ї ꙁъм мѩ. ѣко ꙁакона твоего не ꙁабꙑхъ СП 118.153 гі бже мо ... не ꙁабѫді ѹбогꙑхъ твоіхъ до конъца СП 9.33 доколѣ гі ꙁабѫдеш мѩ до конъца. доколѣ отъвраштаеші ліце твое отъ мене СП 12.1 Срв. СЕ73b 17 не помніші л гвоꙁді. ꙁабꙑлъ лі есі болѣꙁнь К 11а 29 ꙁабꙑста же о н҄емьже бѣаста посълана н цѣсара ꙁакона ꙁаповѣд С 212.2 Престана да обръщам внимание на нещо, забравя. въшедъ въ олътар. молтъ сѧ бѹ. да б ꙁабꙑлъ грѣхъ его СЕ 38b 9 молѭ т сѧ гі. ꙁабѫд грѣхꙑ моѩ. ꙇ ост мѧ СЕ 41а 10—11 М З А Б Е СП СЕ К С Р Гр ἐπιλανϑάνομαι εἰς λήϑην ἐμβάλλω λήϑην ποιέω οὐκ αἰσϑάνομαι λανϑάνω Нвб Ø