Старобългарски речник
ꙁабꙑват 
ꙁабꙑват -ꙁабꙑваѭ -ꙁабꙑваш несв Забравям, пренебрегвам благодѣꙗнѣ же ї ѡбщенїѣ не (...ате) (Мирчев, Кодов ꙁабꙑвате с. 236) Е 34б 1 блс дше моѣ гѣ ...  не ꙁабꙑва вьсѣхъ въꙁдаанеі его СП 102.2 въскѫѭ ліце твое отъвращаеші. ꙁабꙑваеш ніщетѫ нашѫ  пеаль наѭ СП 43.25 въꙁвратѩтъ сѩ грѣшьніці вь адъ. въсі ѩꙁꙑці ꙁабꙑваѭщі ба СП 9.18 бѣ же праꙁдьнікъ памѧті мъ. вꙑнаѣ. і да не ꙁабꙑваѭтъ. ніколіже бꙑвъшааго К 6b 39 не імѣахѫ хвалꙑ бѹ іюдѣ. ꙇ егда прмахѫ добро отъ него. скоро ꙁабꙑвахѫ К 6b 19  тѹ аб ждове ꙁабꙑваахѫ благодѣанꙗ ꙁастѫпꙿнка ба С 417.3—4 Е СП К С Гр ἐπιλανϑάνομαι Нвб Ø