Старобългарски речник
ꙁабъдѣньнъ
ꙁабъдѣньнъ
-ꙑ
прил
молтва ꙁабъдѣньнаꙗ
Молитва, която се произнася по време на бдение
тꙑ ѹбо о ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно. послѣдѹѩ повелѣнемъ его. въ ꙁабьдѣнънѫѭ молтвѫ
СЕ
89а 24—25
Изч
СЕ
ꙁабьдѣнънъ
Нвб
Ø