Старобългарски речник
ꙁ 
ꙁ I. Буквен знак. Деветата буква от стб. азбука, назовавана ꙁемлꙗ; в глаг. ⰸ, в кир. ꙁ, з; в нвб. звук з. II. Числен знак. В глаг. и в кир. издания на стб. глаг. паметници ⰸ҃, ꙁ҃=9, IX; в кир. и в кир. издания на СП ꙁ҃=7; VII 1. числ бр Числ. ред. девѧть Девет мѣца енр ҃ж҃ стъхъ мкъ ананѩ проꙁвѵтера  петра клюарѣ.  нѣх ꙁ҃ вон А 141а 29 девѧтꙑ Девети ꙁ҃. евћ ѿ он глав с҃б҃ А 105c 19 В състава на сл. числ. ꙁ҃ꙇ о фнкс М 63b 11 мꙁ о въпрошъшхъ га архерехъ  кънжънцѣхъ М 43b 27 2. числ бр Числ. ред. седмь Седем  бѣ аньна ... вь дьньхъ мноꙁѣхъ. жвъш съ мѫжемъ. ꙁ҃. лѣть СК Лк 2.36  вьꙁш ꙁбꙑтъка ѹкрѹхъ. ꙁ҃. кошьнць плънъ СК Мт 15.37 мнѫшꙙ ꙁ҃ лѣть вь темьнц С 58.16 седмꙑ Седми въ ꙁ҃ сѫⷠ҇ СК 127a 6 мѣсꙙца мартꙗ въ ꙁ҃ дьнь С 538.5 В състава на сл. числ. мѣц ꙁі гргора юдотворьца СК 134а 13 съконьа о боꙁѣ лѣтъ. мꙁ С 302.18 М А СК Е СЕ ТФ С Гр ϑ´ ἔνατος; ζ´ ἑπτά ἕβδομος