Старобългарски речник
жѧт 
жѧт -жьнѭ -жьн҄еш несв 1. Жъна, жена отъ ѹстъ твохъ сѫждѫ т ꙁълꙑ рабе. вѣдѣаше ѣко аꙁъ лвкъ ѣръ есмъ. въꙁемлѧ егоже не положхъ. ꙇ жьнѧ егоже не сѣхъ М Лк 19.22 З, А. Срв.Мт 25.26 М, З, А, СК; С369.27 аꙁъ посълахъ вꙑ жꙙтъ. ідеже вꙑ не трѹдсте сѧ М Йо 4.38 З А въꙁьрте на птцѧ нбскꙑѩ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. н събраѭтъ въ жтьнцѫ М Мт 6.26 З, А, СК. Срв.Лк 12.24 М З плодꙑ ѩже ес дала нама ꙇхъже съндошѧ сѧ раб тво жѧтъ въꙁлож на нѧ блгвене твое СЕ 12b 23—13а 1 2. Прич. сег. деят. като същ. жьнѧ м ед ὁ῾ ϑερίζων Този, който жъне; жътвар  жьнѧ мъꙁдѫ премлеть. ꙇ събраѩ плодъ въ жвотъ вѣънꙑ М Йо 4.36 З А о семь бо естъ слово стовое. ѣко нъ естъ сѣѩ. ꙇ нъ естъ жьнѧ М Йо 4.37 З А еѭже не їсплън рѫкꙑ своеѩ жьнѩ СП 128.7 М З А СК СП СЕ С Гр ϑερίζω Нвб жъ̀на ОА ВА НТ Дюв НГер АР РБЕ ЕтМл ЕтБАН ДА жѐна ОА ВА НТ АК ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА жна диал ДА жнѐм диал ДА