Старобългарски речник
жѧтел҄ь 
жѧтел҄ь -ꙗ м Жътвар, жетвар а жѧтва естъ коньна вѣка. а жѧтеле сѫтъ анћл М Мт 13.39 З У  въ врѣмѧ жѧтвѣ рекѫ жѧтелемъ У Мт 13.30 Изч М З У Гр ϑεριστής Нвб Срв жетвар