Старобългарски речник
жьрььскъ 
жьрььскъ -ꙑ прил старѣшна жьрььскъ ᾿αρχιερεύς, ἀρχίμαγος Върховен жрец, първосвещеник  (егда прде въ црквъ. прстѫ)пшꙙ к немѹ ѹꙙщю. с(та)рѣшнꙑ жрскъ.  старц людст ЗП Мт 21.23 вдѣвъ же старѣшна жьрььскъ вьꙁдвгъ гласъ велкъ глагола. велкъ богъ крьстꙗньскъ С 230.14 тъгда спльнвъше сꙙ ꙗрост многꙑ старѣшнꙑ жьреьскꙑ. повелѣшꙙ првест ꙗ ... глаголашꙙ ма вльсв ...  покланꙗта сꙙ слъньцѹ.  огню С 257.6 тъгда шьдъ днъ отъ обою на десꙙте. глагол҄емꙑ юда скаротнъ. къ старѣшнамъ жьреъскамъ С 407.27 Срв. С410.26—27 не бо прꙁъванъ рее старѣшнам жьрььскам. не прнѹжденъ. нъ беꙁ бѣдꙑ самъ С 408.28 Изч ЗП С жьреьскъ Нвб Срв жречески ОА АК ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР