Старобългарски речник
жьрьць 
жьрьць -а м Жрец, служител на боговете бѣахѫ же въ цръквшт томъ ꙁмве жвѫште.  жърьц дноѭ лѣта сладька брашна подаꙗхѫ мъ С 227.29 тъгда прмъ жьрьцъ тьмꙗнъ прнесе.  отвръꙁъ црькъве аб отъбѣже С 228.28 не прѣжде л отъ мене посъланъ бꙑстъ. къ ꙁахар жърьцѹ С 294.5 тѹ авраамъ прадѣдъ хсовъ жъръцъ. же беꙁбожьнѫѭ  бесъмрътънѫѭ жрътвѫ богѹ пожрълъ стъ С 460.20—21 рее жерьцемъ. то стъ мꙙ богѹ вашемꙋ. он же рѣшꙙ аполонъ С 21.1—2 старѣшна жьрьцемъ ἀρχιερεύς Върховен жрец, първосвещеник старѣшнꙑ жьрьцемъ.  кнжнц ждовьст. на хрстоса ѹбн въꙁбѣсшꙙ. се старѣшнꙑ жърцемъ  кн҄жьн҄комъ. беꙁѹмьнѣша младеньцемь сътвор С 340.15, 17—18 С Гр ἱερεύς ϑύτης жерьць жърьць жъръцъ Нвб жръц остар ВА Срв жрец ОА ВА МлБТР ЕтМл АР РБЕ ЕтБАН БТР жерц ВА