Старобългарски речник
жьꙁлъ 
жьꙁлъ -а м 1. Тояга, пръчка нъсоже не вьꙁемлѣте на пѫть. н жъꙁла ні прꙑ М Лк 9.3 З А СК посѣштѫ жьꙁломь беꙁаконьнꙑхъ СП 88.33 бо жеꙁлъ желѣꙁнъ.  пещь огнъна.  тръторъ. ꙇ ꙁѫбꙑ скръжътане. прѣщене ослѹшанѣ. ждетъ тебе СЕ 54b 23 понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъші ска рода. корень врѣдꙑ К 10а 33 повелѣшꙙ съвꙙꙁат  по персскѹ ꙁаконꙋ.  проврѣшꙙ жъꙁлъ междѹ рѫкама  стегнѹ го С 260.9 нъ н жъꙁла н онѹштꙙ мѣахѫ ...нъ ѹбоꙁ отъ ѹбогъ С 442.10—11 2. Жезъл, скиптър като символ на власт прѣстолъ твоꙇ бже въ вѣкъ вѣка. жеꙁлъ правості жеꙁлъ цръства твоего СП 44.7 Срв. Е6b 15, 16 же ѹбо жъꙁлъ ароновъ сѹхъ сѫштъ. раст  процвст повелѣ богъ С 300.15 М З А Е СП СЕ К С Гр ῥάβδος βακτηρία жеꙁлъ жъꙁлъ Нвб Срв жезъл ОА ВА Дюв ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА жегъл диал ВА