Старобългарски речник
жрьтвьнъ 
жрьтвьнъ -ꙑ прил кѹмръ жрьтвьнꙑ εἰδωλόϑυτον Жертва, която се принася на боговете вѣсте ꙗко с ї нѣхъ поваждатꙿ да не жьрѫтъ ... дмос же стоꙗше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ С 138.25 жрьтвьно ꙗст μιαροφαγέω В християнството — осквернявам се, като ям от месото на жертвено животно похꙑштеномъ бꙑвъшемъ крьстꙗномъ ... блюдом бѣахѫ на въпрашан. да аште раꙙтъ жрътвъно ꙗст. то беꙁъ мѫкъ отъпѹштен бꙑвъше. пакꙑ въ сво къждо хъ детъ отеьство. С 98.3 Изч С жрътвънъ Нвб жъртвен остар ОА ВА РБЕ жертвен ОА ВА МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР