Старобългарски речник
жрьнꙑ
жрьнꙑ
-жрьнъве
ж
1. Воденичен камък
ѹнѣе емѹ естъ да обѣсѧтъ жръновъ на вꙑ его осьльскꙑ. і потопѧтъ і въ пѫнѣ морѣстѣ
М
Мт 18.6
ЗI
2. Мелница
дьвѣ мелѭщ въ жрънъвахъ. една поемлетъ сѧ една оставлѣатъ сѧ
М
Мт 24.41
З
А
СК
сца же бо ѹ насъ словесꙑ хѹда. ѹготовьна трепеꙁѣ. днъ хлѣбъ сѣѭшт на себѣ. не гоже жрънв съмлѣшꙙ ... нъ гоже дѣвца ... просвѣт
С
395.29—30
гоже конꙗ люта сѣшта ... въпрѧже въ жрънъв ... мелꙗаше
С
565.8
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
μύλος
Нвб
жръни
’ръчна мелница’
диал
РРОДД
Срв
жѐрка
диал
ЕтМл
МлБТР
БТР
ЕтБАН
жерновен камък
МлБТР
жрновница
АП,ПСС