Старобългарски речник
жть
жть
-ꙗ
ср
1. Живот, съществуване
наше бо жте на нбсехъ естъ
СЕ
90b 13
Срв.С
349.24
мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше ... га вьꙁлюбьше
С
97.7
раꙁболѣвъ сꙙ ѧꙁеѭ. хотꙙ жть оставт. помол сꙙ господев глагол҄ꙙ
С
536.6
поштꙙд жтꙗ мого мол҄ѫ сꙙ тво свꙙтꙑн҄. нкомѹже танꙑ вьꙁвѣшта
С
286.14
2. Жизнен път, времетраене на съществуванието
съподоб ѣ мромь дховьнꙑмь. проее жте ею. съконьат
СЕ
8b 20
сѫтъ ѹбо же вьсе жт сво лѣнꙙтъ сꙙ
С
375.8
ꙗкоже таковѹѹмѹ мѫжѹ въ наꙙтцѣ жтꙗ го
С
521.8
мъсл(.) еже ... вь вꙿсе жть свое сꙿтворлъ ... вꙿсего (ꙁ)наѩ да ѣвш. твоеѭ же благодѣтьѭ
Р
VII 4.19
3. Начин на живот
аште ѹбо въ неправедьнѣемь жт не бꙑсте вѣрьн. въ істньнѣмь къто вамъ вѣрѫ метъ
М
Лк 16.11
З
СК
дажд емѹ жте благообраꙁъно. жте добродѣано. і неꙁаꙁоръно
СЕ
99a 2
тръпш вꙿсѭ тѫгѫ. і пеаль мьншъскааго жтѣ. црства рад нбсънааго
СЕ
87a 21
сімі бо псалъм поѣхѫ. въ вестъсѣмь ꙁаконѣ ... егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ
К
7а 37
по ꙁаповѣдемъ бжꙗмъ жт прѣпроводвъшꙙ
С
542.17
бѣ мѫжъ нѣкꙑ аггꙿелъско жт мꙑ. подобьно нравомъ жт. прѣмѫдрааго сумеѡна пріобрѣтъ. на стлъпѣ бо бѣаше стоѧ
С
557.21—22
4. Прехрана, средства за живот
вьс бо отъ ꙁбꙑтъка своего въвръгѫ. а с отъ лшенꙗ своего вьсе елко мѣаше въвръже. вьсе жте свое
М
Мк 12.44
З
слꙑша адама ота домꙋ спадъша. ловѣка породьнааго гражданна. беꙁъ ꙁемьнааго трѹжданꙗ жвѫшта ... на жт трѣбѹѭшта
С
429.27
5. Житие, животоописание, биография
мѣсꙙца марта въ аі. жт гргора папꙑ рѹмъскаго
С
112.15
жт їꙗкѡва рънорꙁьца. много мꙑ ѹмл҄ень
С
513.15
се стъ свꙙтааго дометꙗ жтіе. се естъ правѣднка мѫен
С
219.24—25
жть мѣт
τὴν κατοικίαν ἔχω
Живея някъде, пребивавам
мол го попешт сꙙ о пещерѣ. рекꙿше о гробѣ. вь немже жт мѣаше стꙑ
С
531.28
прешедꙿше въ пештерѫ. деже жт мѣаше стꙑ еппъ
С
537.18
добромь жтьмь
ἐνάρετος
Който има добродетелен живот
не моштъно т стъ т. аште да не въꙁвратвъ сꙙ въ стꙑ градъ. ї деш въ лаврѫ рьньца савꙑ. побесѣдѹш къ ръньцѹ їѡанѹ къ мльалвѹѹмѹ мѫжѹ правьдвѹ добромъ жтмъ
С
294.11—12
говѣно жть
εὐλάβεια
Богобоязлив живот
хранш л сѧ въ дѣвьствѣ ꙇ цѣломѫдрь. ꙇ говѣнѣ жть
СЕ
87а 14
жть се [нꙑнѣшьн҄е, настоѩще]
ὁ παρὼν βίος, [οὗτος] ὁ βίος, ὅδε ὁ βίος, ἡ τοιαύτη ζωή, ἡ παροῦσα ζωή, ἡ ἐνταῦϑα διατριβή, ἡ ἐνταῦϑα διαγωγή
Този свят, земният живот
аште те отъпѹстші врагѹ твоемѹ. не того ес(.)і обідѣлъ. нъ самъ се е(.) ономѹ б(.) мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі
К
9а 9
акꙑ агньц посрѣдѹ влъкъ расхꙑштен бꙑхомъ. съклюшꙙ бо насъ грѣс сво. жт хотꙙште въ маловрѣменꙿнѣѣмъ семъ жт. въ бѫдѫштмъ вѣцѣ ѹмрѣхомъ
С
108.12
тъгда вьсе же вь семь жт прѣобдѣвъ. въ обѣштанꙑхъ благꙑхъ прѧтю подвꙁатъ сꙙ
С
252.6
тако ѹбо вь семь жт многьішт събьіваетъ сѧ бьіт. наьн(ъ)ше бо рьвьноват на доброе подвꙁаѭште сѧ ꙗкоже дрѹгѹ дрѹга добрѣшѹшѹ бьіт
ЗЛ
IIа 15
довьлѣетъ т вꙿ семь жть. подвгнѫт сѧ. на невдмꙑѩ слꙑ вражѩ
СЕ
91b 1—2
прославьн бꙑвъше о хѣ. памѧть вь жт семь оставшꙙ. на съпасен вьсѣмъ вѣрѹѭштїмъ
С
81.16
ꙗко мноꙁ отъ лкъ. н льгъко. не съ многоѭ болѣꙁнѭ жтꙗ сего отъходꙙште. н нꙑнꙗшьнꙙѧ жꙁн съподобшꙙ сꙙ
С
98.26
не посълалъ мꙙ стъ гь да бѫдѫ съ тобоѭ въ жт семъ
С
123.3
прѣмногаꙗ благаꙗ вьнесена бꙑшꙙ. тѣмꙿ прѣльсть демонъскаꙗ раꙁор сꙙ. тѣмь рѫгамъ сꙙ сьмрьт. тѣмъ прꙁьрмъ нꙑнꙗшьне жть
С
497.3
многѫ прмемъ съвꙑшн҄ѫѭ помошть сце бо вьꙁмошт мамъ. вльнꙑ нꙑнꙗшнꙗаго жтꙗ хранꙿно прѣплѹт
С
497.5
гі ...вꙿсѣмъ строѩ. ꙇ настоѩщее наше жте. ꙇ бѫдѫщааго намъ наслаждене ... блгв пщѭ нашѭ
СЕ
16b 16—17
жть вѣьно [грѧдѫще, небесьно]
῾η οὐράνιος ζωή
Вечният живот, раят; мястото, отредено за праведниците
небесьно любꙙтъ вѣно жт
С
542.21—22
да веселѧтъ сѧ въ грѧдѫштее жітье
К
3а 17
М
З
А
СК
Е
СЕ
К
С
Р
ЗЛ
Гр
βίος
ζωή
πολιτεία
πολίτευμα
τὸ συζῆν
συανανστροφή
ἰδιωτεία
ἡλικία
διάϑεσις
οι῎κησις
κατοίκησις
ἄσκησις
στρατεία
ἁγνεία
σωτηρία
μαμωνᾶς
[вар. τρόπος]
жт
жтье
жітье
жте
Нвб
житие
остар
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
МлБТР
РБЕ
ЕтБАН
БТР