Старобългарски речник

жтьнъ^II

жтьнъ -ꙑ прил Който служи за храна, хранителен  насѣшѩ села  насадішѩ вноградꙑ.  сътворішѩ плодъ жтенъ СП 106.37 Изч СП Гр [τοῦ] γεννήματος Нвб житен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА Срв Житен МИ СНМБ Житенски ФИ СтИл,РЛФИ