Старобългарски речник

жтьнъ^I

жтьнъ -ꙑ прил Жизнен, на живота  тꙑ длъженъ м с въ сво жꙁн многꙑ дльгꙑ.  тебе праштаѭ ꙗкоже  сѭ. жтьнꙑхъ съгрѣшен С 393.29—30 Изч С Гр τῆς πολιτείας Нвб Срв житиен