Старобългарски речник
жтьскъ 
жтьскъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до земния живот; житейски, земен а падъше въ трън с сѫтъ слꙑшавъше. ꙇ отъ б(га)тьствѣ  сластьм жтескꙑм ходѧще М Лк 8.14 З А СК вънемлѣте же себѣ еда когда отѧжаѭтъ срдца ваша. обѣданмь  пьѣньствомь. ꙇ пеальм жтескꙑм. ꙇ надетъ на вꙑ вънеꙁаапѫ дьнь ть М Лк 21.34 З А СК (вонъ) бꙑваѧ обѧ(ꙁ)атъ сѧ кѹпѣмї жтскам. да воевод(ѣ) годѣ бѫдетъ Е 1а 2 гі бже ... прьт  въ словесъное твое стадо. прѣꙁьрѧ помꙑшленѣ его. отъ плътънꙑхъ похоте. тьщань. ꙇ льст жтскꙑѩ СЕ 100b 22 рабъ твоѭ сѭ въсхотѣвъшѫѭ. жтскѫѭ ꙇ врѣменѣнѫѭ славѫ оставт ... прм СЕ 81а 3 вꙿсѭ правъдѫ дѣѭща по ꙁаповѣдемъ твомъ. ꙇсплън  жтскꙑхъ. ꙇ небескꙑхъ благъ бꙑвъша. пакꙑ ꙁвол въꙁвратт сѧ емѹ СЕ 18а 20 раꙁльна ѹнꙑньꙗ раждаѭтъ сꙙ. праꙁдьньствѹѭштїмъ. о жтстѣхъ праꙁдьньствхъ С 492.22 кто  работаѧ радѹтъ сꙙ. къгда бо ꙗкоже стъ подоба. поспѣшто (!) на дѹховъно дѣло. къгда же л посмѣтъ сꙙ. ꙗкоже стъ лѣпо жтїскꙑмъ потрѣбамъ. ꙗкоже лштъ радост достонна С 447.18—19 нꙿсоже бо отъ мѣнꙗ можетъ вьнест въ праꙁдьнъство се. вь вьнѣшн҄їхъ бо праꙁдьньствїхъ. жтїскꙑхъ глагол҄ѫ. вь н҄хъже много. велань  вьнѣшꙿн҄їмъ одѣанїмъ  многомъ раꙁлїмъ трепеꙁꙑ С 491.12 Образно. прѣд холюбꙿе. бесъблаꙁна море жтское СЕ 84b 2 2. Като същ. жтскаꙗ ср мн τὰ βιωτικά Земните, мирските, житейските неща гі бже нашъ. въꙁаконе достонꙑѩ себѣ сѫща. ꙇ оставльшѧѩ в’сѣ жтскаа.  родъ  прѣтелѧ. ꙇ вьслѣдь тебе. грѧдѫщѧ. прм раба твоего сего СЕ 80b 6 Изч М З А СК Е СЕ С Гр τοῦ βίου βιωτικός жтіскъ жтескъ жітскъ жтїскъ Нвб житейски ОА ВА ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ