Старобългарски речник
жто 
жто -а ср Храна, плод, жито раꙁорѭ жтьнцѧ моѩ  большѧ съꙁждѫ. і съберѫ тѹ вьсѣ жта моѣ  добро ме М Лк 12.18 З А СК браꙁдꙑ еѩ напо ѹмьножта еѩ. въ каплѣхъ еѩ. въꙁвеселтъ сѩ въсьѣѭщі СП 64.11 і ѹмнож жта ꙁем СЕ 12b 14 Изч М З А СК СП СЕ Гр σῖτος γέννημα καρπός Нвб жито ОА ВА НТ АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА