Старобългарски речник
жт 
жт -жвѫ -жвеш несв 1. Съществувам, жив съм аꙁъ жвѫ  вꙑ жв бѫдете М Йо 14.19 З А СК враѕ же моі жвѫтъ і ѹкрѣпшѩ сѩ пае мне СП 37.20 Срв. СЕ76b 24 бѣж ... на непроходънѫѭ же ꙁемⷧѭ ... на неже къ не жветъ СЕ 55а 5 аште сꙙ не пеетъ богъ мноѭ. то въскѫѭ  жвѫ С 292.15 добро стъ да жвеш.  свѣта сего вдѣт С 129.29 не лѣпо стъ жт мѹ. нъ  съмрьтѭ да осѫдтъ сꙙ С 66.7 Живея определен период от време. ѹклон сѩ отъ ꙁъла і сътвор добро. ї жв вь вѣкъ вѣкѹ СП 36.27  трѹдно жт вьспрїмъша. жста девꙙть сътъ.  л҃ лѣтъ С 9.20—21 пріѧ мѫкꙑ ... жвъ двѣ лѣтѣ ... жтю конецъ съконьа С 51.26—27 Живея заради, в името на нещо. нѣстъ бо нꙿтоже тако бѹ любо. ꙗкоже же обьштаго рад ѹспѣха жт С 379.3 2. Прекарвам живота си, живея при някакви обстоятелства, по някакъв начин  не по мъноѕѣхъ дьнехъ ... мьн снъ отде на странѫ далее.  тѹ расто мѣне свое. жвꙑ блѫдъно М Лк 15.13 З А СК ѡ жт емѹ во вꙿсемь говѣнь. і бескврънънѣ. і ѹгодьнѣ жть. гю помолм СЕ 98b 2—3  ꙗкоже ловѣкъ тако жвѣаше. ꙗдѣше хлѣбъ.  жꙙдааше С 473.28—29 іосфъ ... ьстъномъ бракомꙿ женвъ сꙙ прѣжде ... страда подрѹжꙗ.  жвѣаше въ стотѣ С 246.16 да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ.  днѣмь ѹмомь. тако же  послѹшьствѹмъ С 72.10 Живея с някого, намирам се в близки отношения с някого. ꙇ бѣ анна пророца ... жвъш съ мѫжемь ж҃ лѣтъ. отъ дѣвъства своего М Лк 2.36 З А СК се ѹбо коль добро і коль красно. еже жт браті въкѹпѣ СП 132.1 вꙿселенѣ въ стнѫ проповѣда сѧ. тꙑ  нꙑнѣ хотѧщѧѩ сьде жт. нам і см съмѣренꙑм. і грѣшънꙑм СЕ 14b 18—19 съ мꙑтар вьꙁлежааше.  сь любодѣцам жвѣаше С 474.2 сь тѣм хоштевѣ бꙑт. съ тѣм желавѣ жт С 213.2 3. Пребивавам, обитавам някъде і вь храмѣ не жвѣаше. нъ въ гробѣхъ М Лк 8.27 З А СК прде съ і ѹенц его въ іюдескѫѭ ꙁемлѭ. і тѹ жвѣаше съ нм  кръштааше М Йо 3.22А въ онꙑ дн. въ атн(...) жвѫщѹ павлѹ Е 39b 9—10 їꙁволхъ прімѣтаті сѩ въ домъ ба моего пае. неже жіті въ селѣхъ прѣшьнііхъ СП 83.11 кꙿде жветъ въ градѣ. л въ вьс С 46.2 посланъ бꙑ жт вънѫ въ херсоньстѣ градѣ С 542.2 въ кꙑхъ мѣстѣхъ жвеш повѣждъ. да тамо прдѫ С 242.11 мат же го ... жвѣаше блꙁъ вратъ стааго паула С 119.24 бѣахѫ же въ цръквшт томъ ꙁмве жвѫште С 227. 29 Образно. раꙁѹмѣемь. ѣко въ немъ жвемъ.  тъ в насъ Е 37а 3 їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ враждꙑ  свар  прѣльст С 400.20 ꙗкоже цръкꙑ божꙗ сте.  дѹхъ бж жветъ въ васъ С 534.8 4. Прич. сег. деят. като прил. жвꙑ a) ζῶν Жив, съществуващ ѣкоже посъла мѧ жвѫ отцъ. ꙇ аꙁъ жвѫ отъца рад М Йо 6.57 З въждѩда дша моѣ къ бѹ крѣпъкѹмѹ  жвѫщюемѹ СП 41.3 обае въсѹе въсѣка сѹета. въсѣкъ лвкъ жвꙑї СП 38.6 b) παραμένων Обитаващ, пребиваващ, живеещ  жвѫштї въ градѣ  въ црькв ан҄гел. отдошꙙ отътѫдѹ С 485.26 Образно. по вса врѣмена прораꙁѹмѣвааше танаа. благодатьѭ жвѫштаго вь н҄емъ бога С 569.10—11 5. Прич. сег. деят. като същ. жвꙑ м ед οἰκήτωρ Живеещият; този, който живее някъде і слꙑшашѧ окръсть жвѫште і рождене еѩ М Лк 1.58 З А къ тебѣ въꙁвѣсъ о мої жвѫштюемѹ на нбс СП 122.1 Срв. С75.17 блажен жівѫштеі въ домѹ твоемъ СП 83.5 Срв. СЕ58b 15—16 і ісшъдъ нѣкꙑ отъ жвѫштїхъ тѹ вдѣ  текъ повѣса ѹтелю свомѹ С 558.24 6. Давам, вдъхвам живот някому дхъ естъ іже жівет А Йо 6.63 7. Живея от нещо, храня се, прехранвам се с нещо слꙑша адама ота домꙋ спадъша. ловѣка породьнааго гражданна. беꙁ ꙁемьнааго трѹжданꙗ жвѫшта С 429.25 М З А СК О Е СП СЕ С Х По Гр ζάω ἐπιζάω συζάω βιόω εἰμί μένω παραμένω οἰκέω κατοικέω περιοικέω παροικέω διατρίβω πολιτεύομαι τρέφομαι ἀναστρέφομαι διάγω κατασκηνόω αὐλίζομαι ἐπιδείκνυμαι διανύω κατείργομαι μετέρχομαι ἐμφωλεύω ζωοποιέω συστρέφομαι ἐκδέχομαι κατὰ τὸν βίον εἰμί жіт Нвб живея ОА ВА АК НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ БТР ЕтБАН ДА жити ’при заклеване, клетва, благословия или твърдение — жив да ми е, да ми бъде свидетел’, жия остар ВА