Старобългарски речник
жла 
жла -ꙑ ж Жила, сухожилие, кръвоносен съд, нерв въꙁбран емѹ вꙿсѣхъ пѫте . сѫщмъ по плът. ꙇ скоꙁѣ мѧса. ꙇ по жламъ. ꙇ по костемъ СЕ 36а 4—5 хе бже нашъ. ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн ... ꙇ вꙿсѫкомѹ недѫгѹ. ходѧщюмѹ по плът. ꙇ скоꙁѣ мѧса. по жламъ вънѫтрьнмь СЕ 42а 15—16 не дажд емѹ врѣдт плът. н ѹда н жлъ СЕ 42b 4 тѣло бо вь стѹдень въпадъ ...  въскꙑптъ ꙁѫбомъ ꙁꙑбьѭштемъ сꙙ. жламъ съгръждаѭштемъ сꙙ С 89.18 ослабл҄енъ жлам [ὁ] παραλυτικός Парализиран човек, паралитик ꙇ се прнѣсѧ емѹ ослабленъ жламъ на одрѣ лежѧщъ М Мт 9.2 З, А, СК. Срв.Мк 2.3 М З А СК воле же ѹбо на одрѣ вьꙁдвжеш. рекъшѹѹмѹ ослабьнѹѹмѹ жлам въꙁм сво одръ  ход С 457.3 ослабт жлꙑ ἐκνευρόω [вар.νεκρόω]. Умъртвя някого облвъ крьстомъ.  поꙁорѹ сътворвъ.  ослабл҄ь жлꙑ вашꙙ. тъ стꙑ стъ. съвꙙꙁавꙑ  омраъ.  въ беꙁдьнѫ посьлавъ вꙑ С 467.5 говѧжда [сѹрова] жла βούνευρον Бич от волски жили  повелѣ бт ѧ. сѫкатомъ жеꙁлмъ.  жлам говꙙждам С 178.6 антоннъ глагола. съвлъкъше  сѹровам жлам бꙗте  по рѣвѹ С 156.17 М З А СК СЕ С Гр ἴς Нвб жила ОА ВА НТ АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР ДА