Старобългарски речник

жꙁнодавьць

жꙁнодавьць -а м Този, който дава живот; даващият живот нѣсмъ бо тольма слаб. оставм жꙁнодавьца.  поклонмъ сꙙ богомъ стѹждмъ С 176.18 Изч С Гр ὁ τῆς ζωῆς χορηγός Нвб жизнодавец книж МлБТР