Старобългарски речник
ждовьскъ 
ждовьскъ -ꙑ прил Еврейски, юдейски о немьже ꙁа ѹтра съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ  попове ждовсц. ꙇ старьц іюдѣсц СЕ 49а 11—12 не въꙁьрі же на жідовъскѫѭ ꙁълобѫ К 10b 35 аꙁъ же  ошъдъ вьсѫ ждовъскѫ ꙁемлѫ прошедъ. прѣшедъ же ордана вдѣхъ ꙁемьѭ С 128.12 бъ пасха ждовъска нъгда. нъ раꙁор сꙙ нꙑнꙗ.  прде пасха дѹховънаꙗ С 419.11—13 новорожденъѩ ждовъскꙑ дѣт акꙑ трѣвѣ ѹвꙙнѫт сътвор С 389.13 СЕ К С Гр ’Ιουδαῖος ’Ιουδαϊκός τῶν ’Ιουδαίων τῶν ῾Εβραίων ждовъскъ ждовскъ Нвб жидовски остар ОА ВА АР РБЕ ЕтБАН БТР РРОДД Срв Жидовски дол МИ ПК,Пр. в им