Старобългарски речник
жвотворт 
жвотворт -жвотворѭ -жвотворш несв жвотворѧ - прич сег деят а) Като прил ζωοποιός, ζωαρχικός Животворен, даващ живот  поклонене ҇ⷭенѹмѹ  жівотворѧщѹмѹ крстѹ хвѹ А 151 а 8 въꙁдвжене стаго  естънаго.  жївотворѧщаго крста хва Е 30 а 6 гі бже нашъ. нбснꙑ жвотворѧ хлѣбе. ꙇстнънаа пще ... тꙑ  нꙑнѣ блгв. пщѭ нашѭ СЕ 16 b 14 есть  дръжава. ꙇ покланѣне. ꙇ вельлѣпота. кѹпънѹ прѣстоумѹ оцю  снѹ. ꙇ благѹмѹ.  жвотворѧщюмѹ дхѹ СЕ 96 а 1—2 кѹпꙿно съ отьцемъ  съ свꙙтꙑмъ дѹхомь. дносѫштьнѣ  жвотворꙙшт.  вседръжꙙщтї троц С 342.26 b) Като същ. ср. ед ζωογονίαι Живот да ѹже нкꙿдеже покоꙗ нкꙿдеже. ослабьнꙗ. нкꙿдеже жвотворꙙшта. нъ вьсьжде сьмрьть С 57.6 А Е СЕ С Р Калка от гр ζωοποιέω жвотворѧ жівотворѧ жївотворѧ жвотворꙙ Нвб животворя̀ ВА МлБТР РБЕ ЕтБАН Срв животворящ, животворителен МлБТР РБЕ