Старобългарски речник
жещ 
жещ -жегѫ -жежеш несв жьгѫ -жьжеш 1. Паля, запалвам [огън] ꙇ съвѧжате ѩ въ снопꙑ ѣко жешт ѩ З Мт 13.30  повелѣ аурлꙗнъ ... прнест дръва  огн҄ь  жешт въ ровѣ С 5.11 2. Обгарям, изгарям някого с нажежен предмет перн неьствꙑ. повелѣ раждегъше желѣꙁа ꙁѣло жешт  по ребромъ С 116.23 пакꙑ же повелѣ кнꙙꙁъ гвоꙁдѧ раждегъше жешт ѧ по хръбътѹ С 178.28 аурлꙗнъ ... повелѣ слѹгамъ огн҄ь нанест по вьсемѹ тѣлѹ ю. слѹгамꙿ же беспрѣстан жегѫштамъ. вьс граждане ... вьꙁꙿпшꙙ С 13.26 мꙑ.  на колес првꙙꙁан бꙑт готов ...  жегом.  вьсѣкъ обраꙁъ мѫкꙑ прѧт С 88.25 3. Прен. Горя [от температура], имам огън ꙇ жден ꙇꙁ него ... вꙿсѭ ѩꙁѭ жегѫщѫѭ пльть его СЕ 29b 21  прблжаѭштѹ сꙙ мѹ къ цръкъв ... въстрꙙсе сꙙ.  огн҄ь велкъ наꙙ жешт . ꙗкоже съпадъшѹ сꙙ мѹ съ конꙗ ѹмрат С 221.27 огньмь жегомъ [жьгомъ] πυρέσσων Който има треска, трескав і пршедъ съ въ домъ петровъ. вдѣ тъщѫ его лежѧщѫ. огнемъ жегомѫ М Мт 8.14 З, А. Срв.Мк 1.30 М З касааше сꙙ жъгомꙑмъ огн҄емъ.  хладн бꙑваахѫ С 476.17 М З А СЕ С Р Гр καίω κατακαίω ἐκκαίομαι καταπίμπρημι προσφέρομαι δαπανάω συνέχω Нвб жега̀ Дюв НГер МлБТР жежа ОА ВА МлБТР ДА РБЕ