Старобългарски речник

жестосрьдъ

жестосрьдъ -ꙑ прил Жестокосърдечен, жесток съпасъш жестосръдꙑѧ вьсꙙ ѧꙁꙑкꙑ. отъ потопа неьстю С 480.17 Изч С Гр ϑηριώδης жестосръдъ Нвб Срв жестокосърд МлБТР ЕтБАН жестокосерд остар ВА