Старобългарски речник
жестокъ 
жестокъ -ꙑ прил 1. Твърд сего бо дѣл҄ьма  жестоко камен сꙙ распадааше С 485.15 За път — стръмен, тежък, труден. аꙁъ съхранхъ пѫт жестокꙑ СП 16.4 млад мо подошꙙ по жестокѹ пѫт С 135.2 2. Прен. Който проявява твърдост; твърд савнъ ... вьскра глꙙ ... ште л пакꙑ дръꙁаш  жестокъ с срьдьцемъ савна С 150.3 3. Прен. Безсърдечен, коравосърдечен, жесток вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ. жьнѧ нѣс сѣлъ  събраѩ ѭдѹже не растоь М Мт 25.24 З, А, СК. Срв. С369.22 С377.3 (же)стоко сръ(дце) Х II Аб 5 Който изразява жестокост. жестоко естъ слово се кто можетъ его слѹшат М Йо 6.60 З А жестокаꙗ ср мн [τὰ] σκληρά Тежки, жестоки думи, неща аві людемъ своімъ жестокаа СП 59.5 4. Прен. Нетърпим, непоносим, мъчителен въведенѹ же бꙑвъшѹ їѡнѣ рѣшꙙ къ н҄емѹ вльсв ... аште ѹбо ьтеш  поклонш сꙙ сльньцѹ ... аште. л то въꙁложмъ на тѧ мѫкꙑ жестокꙑ  лют ꙁѣло С 258.30 М З А СК СП С Х Гр σκληρός τραχύς ἀπηνής ἀνήλατος Нвб жесток ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл АР РБЕ БТР ЕтБАН жестокий остар ОА ВА