Старобългарски речник
жестоколѣганьнкъ 
жестоколѣганьнкъ м Този, който лежи на твърдо ложе бѫд ... въ мѧкъколѣганѣ мѣсто жестоколѣганънкъ СЕ 70b 5—6 Изч СЕ жестоколѣганънкъ Нвб Ø