Старобългарски речник
женхъ 
женхъ -а м 1. Младоженец, жених ꙇмѣѩ невѣстѫ женхъ естъ М Йо 3.29А прглас женха архтрклнъ М Йо 2.9 З А еда могѫтъ св҇ⷩе браън плакат сѧ. доньдеже съ нм естъ женхъ М Мт 9.15 тъгда ѹподобтъ сѧ цсрстве нбское десѧт дѣвъ. ѩже премъшѧ свѣтльнкꙑ . ꙇꙁдѫ протвѹ женхѹ М Мт 25.1 З А СК і тъ ѣко женіхъ сходѩ отъ рътога своего СП 18.6 ꙇ ѣко на женха въꙁлож на мѧ вѣнець. ꙇ ѣко невѣсѫ ѹкрас мѧ монстꙑ СЕ 97b 26 2. Небесният жених, Христос ведѫтъ сѧ превꙑ дѣвꙑ вь слѣдь еѩ. нꙑнѣ женхъ хъ СЕ 87b 23 да пожвъш ѹгодъно тебѣ ... непрѣстан’но мастмѫ. вь сърѣтѣне тебе нбсънааго женха СЕ 81а 13 посъланъ бꙑстъ гаурлъ. подобьнь ѹготоват стѹѹмѹ женхѹ рътогъ С 244.12 М З А СК СП СЕ С Гр νυμφίος Нвб жених ОА ВА НТ Бот ЕтМл АР РБЕ МлБТР ЕтБАН ДА Срв женѝхъл, женихла ’сватовник, сватовница’ МлБТР РРОДД