Старобългарски речник
женховъ 
женховъ прил притеж На жениха, на младоженеца імѣѩ невѣстѫ женхъ естъ. а дрѹгъ женховъ стоѩ  послѹшаѩ его. радостѭ радѹѹтъ сѧ ꙁа гласъ женховъ М Йо 3.29 Изч М А Гр τοῦ νυμφίου Нвб женихов поет ЕтБАН жениховий остар ВА