Старобългарски речник
жент сѧ 
жент сѧ -женѭ сѧ -женш сѧ несв Женя се, оженвам се, встъпвам в брак снове вѣка сего женѧтъ сѧ  посагаѭтъ М Лк 20.34 З въ вьскръшене бо н женѧтъ сѧ н посагаѭтъ М Мт 22.30 ЗI ꙇ женѧ сѧ пѹштеноѭ отъ мѫжа. прѣлюбꙑ твортъ М Лк 16.18 З сь бо їѡсфъ братꙗ ьстъномъ бракомꙿ жентъ сꙙ прѣжде.  родвъ сꙑнꙑ страда подрѹжꙗ.  жвѣаше въ стотѣ С 246.15 М З А СК С Гр προσομιλέω γαμέω Нвб женя се ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР ДА