Старобългарски речник
желѣꙁо 
желѣꙁо -а ср 1. Желязо с бо боꙁ ѧже мѣнш. камен  дрѣво  мѣдь  желѣꙁа сѫтъ С 177.2 2. Инструмент или оръжие от желязо къто насъ раꙁлѭітъ отъ любьве бжꙇ. ꙇ стоумѹ ꙁаконѹ. н огнь ні желѣꙁо К 3а 12  желѣꙁа сковрадꙑ мꙙкаша сѫтъ твого срьдьца С 118.20 гда бѣаше вдѣт акꙑ класꙑ ꙁьрѣлꙑ младенштꙙ. днѣмъ желѣꙁомъ сѣенꙑ лежꙙштꙙ С 397.5—6 Образно. въ работѫ проданъ бꙑстъ їѡсіфъ. въмѣршѩ въ оковехъ ноѕѣ его. желѣꙁо проꙇде дша его СП 104.18 3. Железни окови, железа повелѣвъ ... желѣꙁꙑ же оковат  въсѫдѹ С 104.29 СП К С Гр σίδηρος [τὸ] σίδηρον Нвб желязо, железа ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ БТР ЕтБАН РРОДД ДА Срв Желязко ЛИ Жѐлез ЛИ Жѐлезов ФИ Желя̀за ЛИ Жѐлеза ЛИ Желчо ЛИ Желязка ЛИ Желчов ФИ СтИл,РЛФИ