Старобългарски речник
желат 
желат -желаѭ -желаш несв 1. Желая нещо; искам да имам, да постигна, да извърша нещо і желааше насꙑтт рѣво свое отъ рожецъ М Лк 15.16 З А  желааше насꙑтт сѧ отъ крѹпцъ. падаѭштхъ отъ трапеꙁꙑ богатааго М Лк 16.21 З А прблж м сꙙ тѣломъ  дѹхомъ  вѣроѭ.  навꙑкн ꙗвѣ гоже с желѣлъ навꙑкнѫт С 503.7  благословештень отъ свꙙтост го желаѭште полѹт С 568.28 днъ даръ желѣѭ вѣньць праведьнꙑ. днѫ славѫ хоштѫ вдѣт С 88.2  желѣтъ сь нам праꙁдьньствоват С 490.28 2. Прич. страд. като прил. Като същ. желанꙑ, желамꙑ ἐπιϑυμητός, ποϑούμενος Желан, искан, жадуван  ѹніъжшѩ ꙁемлѭ желанѫѭ СП 105.24 і наѹъ кꙑ цсрстве іскрасті. ѡ раꙁбоініе. желѣемѫѭ татьбѫ. крадомѹмѹ ісповѣдаѩ К 11b 25 желамꙑ м ед ὁ ποϑούμενος Този, който е желан, жадуван; желаният, жадуваният се т прѣстотъ самꙿ желамꙑ. наслад сꙙ ꙗко прос. насꙑт сꙙ ꙗкоже жꙙждеш С 502.21 3. Стремя се към някого или към нещо імьже обраꙁомъ жѩдаетъ еленъ стоънкꙑ водьнꙑѩ. тако желаетъ дша моѣ къ тебѣ бже СП 41.2 ѹста моѣ отвѣсъ ї вьвлѣхъ дхъ. ѣко ꙁаповѣдеї твоїхъ желѣхъ СП 118.131 не ѹпьваіте на неправъдѫ.  на въсхꙑшенъе не желаꙇте СП 61.11 М З А Е СП К С Гр ἐπιϑυμέω ἐπιποϑέω ϑέλω ἐφίεμαι ἐπιϑυμητικός εἰμι желѣт Нвб желая ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ БТР Срв жѐла диал ДА жѐля диал ДА жела̀ем диал ДА Жела̀на ЛИ Жела̀н ЛИ Жела̀нко ЛИ СтИл,РЛФИ