Старобългарски речник
жаловат 
жаловат -жалѹѭ -жалѹш несв Скръбен съм, жаля, тъжа егда же постте с. не бѫдѣте ꙗко ї лцемѣр жалѹѭще. просмраждаѭще бо лца своꙗ СК Мт 6.16 жалова бо  тъ по лаꙁарѣ  їюдѣ С 382.29 Изч СК С Гр πενϑέω σκυϑρωπός Нвб жаловам [се] остар ЕтБАН жалувам [се] ВА НТ ЕтБАН ДА