Старобългарски речник
еѵктмонъ 
еѵктмонъ -а м ЛИ Евктимон — християнин, окован и измъчван по времето на седмото преследване на християните от имп. Деций [249—251 г.] въпрашаѭтъ бо васъ лепдонъ.  еуктмонъ С 136.29 днае же стоꙗше еуктмонъ. пр кѹмрьнц С 137.23 се старѣ васъ ѹктімонъ въдастъ сꙙ.  жрътвѫ сътвор. ѹвѣштате сꙙ  вꙑ С 136.26—27 Изч С Гр Εὐκτήμων ѹктімонъ