Старобългарски речник
еѵкарпонъ 
еѵкарпонъ -а м ЛИ Евкарпий [Евкарпион] — християнин, умр. мъченически заедно със св. Трофим и др. във Витиния [ок. 300 г.]. Пр. на 18 март мѣсꙙца марта к҃в мѫен свꙙтѹю. трофма  еукарпѡна С 209.24 господь же помагааше вьсѣмъ подвꙁаѭштмъ сꙙ на мѫен. ꙗкоже бꙑстъ о славьнꙋю мѫенкѹ. трофмѣ  еукарпѡнѣ С 210.8—9 посълана же бꙑста. же трофмъ  еукарпіѡнъ. мѫтъ рекомꙑѧ рабꙑ божѧ С 210.16 на въꙁдѹсѣ вънѫ гласъ спѹштааше. камо сꙙ подвꙁата трофме.  еукарпѡне С 210.26—27 трофмъ  еукарꙿпѡнъ. словѫштаꙗ пр лѹтост  пр дръꙁост.  кнꙙꙁемь посълана на крьстꙗнꙑ мѫтъ С 212.12—13 Изч С Гр Εὐκαρπίων еукарпѡнъ