Старобългарски речник
ехдьновъ 
ехдьновъ прил притеж щѧдьꙗ ехдьнова γεννήματα ἐχιδνῶν Рожби на змии ехидни [прен.]; зли, подли, коварни хора ꙇштѧдьѣ ехдънова како можете добро глат ꙁъл сѫще отъ ꙁбꙑтъка бо срдцѹ ѹста глѭтъ М Мт 12.34 З А ꙁмѩ щѧдьѣ ехдънова како ѹбѣжте сѫда ћеонъскааго М Мт 23.33 ЗI глааше же сходѧштмъ народомъ. кръсттъ сѧ отъ него. ꙇштѧдѣ ехдънова. къто съкаꙁа вамъ бѣжат отъ грѧдѫштааго гнѣва М Лк 3.7 З, А, СК. Срв.Мт 3.7 Изч М З А СК ехдновъ ехдъновъ Нвб ехидновий ВА Срв ехиднин ВА ЕтБАН